28.02.2024 г., 14:45

Москвичът пак запали

768 3 6

Москвичът, пак запали сутринта,

и бързо му протекоха маслата:

поредната му спусната лъжа

от путинските бункери в тайгата.

 

Той даде под капака - яко газ,

и дръпна много яростно смукача!

И мигом се задави в този час,

гърнето му, под него заподскача!

 

Разбра, че много смотано бръмчи

с проядения от ръжда двигател.

Не се предаде… нервно продължи

да хвали своя източен създател.

 

Макар да е… вековно остарял,

доносник, и от времето бракуван,

москвичът, още не е взел и дал,

напомня ни, че още… съществува.

 

 

Юри Йовев

февруари 2024 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стойчо, Безжичен, москвичите доносници са плъзнали навсякъде.
  • Двигателят на "Московеца" е експериментален вариант на "BMW".
    Бих добавил:енергоемък,мощен,но гълта бензина като "Dinosaurus Rex"-"Кралски динозавър".Двигателят е конструиран в края на ВСВ(Втората световна война) и взет от СССР с т.н."трофеен лиценз", който страните-победителки ползват,за да вземат немски авангардни технологии.
    Според характеристиката му е: нерентабилен,но мощен,типично за съветската икономика,защото за руската промишленост е без значение, тъй като там енергоизточниците са теоретически безкрайни...
    Поздравления за написаното от теб, Юри!
  • Безжичен. Петьо, шестак е москвича, с картонче!
  • Осмак ще да е, щом е бракуван. Дванайстаците още държат. 😆
  • Едва пали, дъртака! За трети основен ремонт е, Никола! 👍

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...