4.05.2012 г., 12:23

Мост

409 0 0

Когато те потърся

и ми кажат, че те няма,

чувствам, че сърце ми ще се пръсне,

обзето сякаш от някаква измама.

Когато с теб пожелая да си поговоря,

но отсреща няма те на пост,

започвам аз да си мечтая

как телефонът става помежду ни мост.

Мост. Но сякаш е невидим той

и срутва се сега.

И как да мина аз по пътя свой,

за да не съм сама в света.

Надявам се все някога да стане

магия може би в света,

и щом реша да те потърся,

да чуеш моя зов в нощта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маги Златева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...