May 4, 2012, 12:23 PM

Мост

  Poetry
410 0 0

Когато те потърся

и ми кажат, че те няма,

чувствам, че сърце ми ще се пръсне,

обзето сякаш от някаква измама.

Когато с теб пожелая да си поговоря,

но отсреща няма те на пост,

започвам аз да си мечтая

как телефонът става помежду ни мост.

Мост. Но сякаш е невидим той

и срутва се сега.

И как да мина аз по пътя свой,

за да не съм сама в света.

Надявам се все някога да стане

магия може би в света,

и щом реша да те потърся,

да чуеш моя зов в нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маги Златева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...