Когато те потърся

и ми кажат, че те няма,

чувствам, че сърце ми ще се пръсне,

обзето сякаш от някаква измама.

Когато с теб пожелая да си поговоря,

но отсреща няма те на пост,

започвам аз да си мечтая

как телефонът става помежду ни мост.

Мост. Но сякаш е невидим той

и срутва се сега.

И как да мина аз по пътя свой,

за да не съм сама в света.

Надявам се все някога да стане

магия може би в света,

и щом реша да те потърся,

да чуеш моя зов в нощта.