4 мая 2012 г., 12:23

Мост

408 0 0

Когато те потърся

и ми кажат, че те няма,

чувствам, че сърце ми ще се пръсне,

обзето сякаш от някаква измама.

Когато с теб пожелая да си поговоря,

но отсреща няма те на пост,

започвам аз да си мечтая

как телефонът става помежду ни мост.

Мост. Но сякаш е невидим той

и срутва се сега.

И как да мина аз по пътя свой,

за да не съм сама в света.

Надявам се все някога да стане

магия може би в света,

и щом реша да те потърся,

да чуеш моя зов в нощта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маги Златева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...