Мост към теб
Заточен на острова див, в самота,
човек все пак, Богу угоден,
аз чакам години да дойде деня
отново да бъда свободен.
Мостове изграждам до твърд Материк,
красиви, с въздушни подпори,
а моята мила в копнежа си скрит
молитвено с Господ говори.
И ето, пристъпям по мост от въжа,
брегът ти да стигна се моля.
Той люшка се в ритъм сърдечен. Държа
средата му с мисъл и воля.
Накрая ще падна в красивия плен,
прегръдката твоя да сетя.
Ликът ти обвеян, миражен, нетлен
пред мене, от щастие, свети!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
