29.07.2011 г., 7:47 ч.

Мост към теб 

  Поезия » Любовна
736 0 11

Заточен на острова див, в самота,

човек все пак, Богу угоден,

аз чакам години да дойде деня

отново да бъда свободен.

 

Мостове изграждам до твърд Материк,

красиви, с въздушни подпори,

а моята мила в копнежа си скрит

молитвено с Господ говори.

 

И ето, пристъпям по мост от въжа,

брегът ти да стигна се моля.

Той люшка се в ритъм сърдечен. Държа

средата му с мисъл и воля.

 

Накрая ще падна в красивия плен,

прегръдката твоя да сетя.

Ликът ти обвеян, миражен, нетлен

пред мене, от щастие, свети!

 

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??