Jul 29, 2011, 7:47 AM

Мост към теб 

  Poetry » Love
717 0 11

Заточен на острова див, в самота,

човек все пак, Богу угоден,

аз чакам години да дойде деня

отново да бъда свободен.

 

Мостове изграждам до твърд Материк,

красиви, с въздушни подпори,

а моята мила в копнежа си скрит

молитвено с Господ говори.

 

И ето, пристъпям по мост от въжа,

брегът ти да стигна се моля.

Той люшка се в ритъм сърдечен. Държа

средата му с мисъл и воля.

 

Накрая ще падна в красивия плен,

прегръдката твоя да сетя.

Ликът ти обвеян, миражен, нетлен

пред мене, от щастие, свети!

 

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??