Мост към теб
Заточен на острова див, в самота,
човек все пак, Богу угоден,
аз чакам години да дойде деня
отново да бъда свободен.
Мостове изграждам до твърд Материк,
красиви, с въздушни подпори,
а моята мила в копнежа си скрит
молитвено с Господ говори.
И ето, пристъпям по мост от въжа,
брегът ти да стигна се моля.
Той люшка се в ритъм сърдечен. Държа
средата му с мисъл и воля.
Накрая ще падна в красивия плен,
прегръдката твоя да сетя.
Ликът ти обвеян, миражен, нетлен
пред мене, от щастие, свети!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
