Идва изгревът,
а аз все една е залез,
още съм тук
в обятията ти...
В звездите и лъчите...
Като че ли нещо
друго е невъзможно...
Любовта ти прави дните
смели и живи,
а пък нощите безкрайни -
кръговрат от огън...
А аз мечтая, да летя...
в теб, моя любов...
Във този свят неизмерен
и във всеки друг,
там където само
любов може
да се посее и пожъне...
За това, мога да съм с теб
от изгрев до залез,
а те със своите любови
осветени следват
стъпките ни по моста,
който забравя...
за високомерието
лакомията и злобата...
Ела, любов моя,
хвани ме за ръката,
прегърни ми сърцето...
Да преминем
отново и отново
само с една ласка,
с една усмивка
по моста на смелите
и "глупаво" влюбени...
Ела, в обятията ми,
в тялото и душата ми -
песен моя, обич моя...
звезда моя, лъч мой...
поглед от живот...
Ела, магия моя...
Обичам те...
Обичам те...
Обичам те..., мечта...
Мост към любовта...
Музика в сърцето ми...
Песен безкрайна...
© Лили Вълчева Всички права запазени