Мостовете разрушихме
375
0
0
Мостовете разрушихме
Мостовете стари разрушихме,
времето без жал лети.
Чашите до края не изпихме…
В две посоки – аз и ти…
И вина не търсим вече с тебе.
Всеки, може би, прости.
А душата няма как да вземе
миговете отпреди.
Няма как по старите пътеки
да преминем във нощта,
чувствата навярно са изтекли
в тази бързаща река.
Само образът ти често броди
в моя сън до сутринта.
Там са още старите тревоги,
там е жива любовта.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
