Мостовете разрушихме

  Мостовете разрушихме

Мостовете стари разрушихме,

времето без жал лети.

Чашите до края не изпихме…

В две посоки – аз и ти…

И вина не търсим вече с тебе.

Всеки, може би, прости.

А душата няма как да вземе

миговете отпреди.

Няма как по старите пътеки

да преминем във нощта,

чувствата навярно са изтекли

в тази бързаща река.

Само образът ти често броди

в моя сън до сутринта.

Там са още старите тревоги,

там е жива любовта.

           Мария Мустакерска