Аз те зная и вярвам във теб,
моя нежна и светла Любов.
Океанът, самотно безбрежен,
твоя шепот през времето носи.
Във еони животи за мен
те преражда в ядрото Земята си,
твойте топли, смирени очи
ме застигат в смеха на децата ми.
Всяка капка Любов от мига,
в който тук съм дошла преродена,
ми напомня за теб и дома
и се сливам с онази Вселена.
Всеки ден те откривам в света,
ти ухаеш на люляк и нощи,
яздиш дните ми, дишам с дъха,
с който жадно поглъщаш ме още.
Свит в юмрука на мойто момче
със гърди срещу вятърни мелници,
от жена ме превърна в дете,
с него браните моите делници.
Аз те знам, ти си истински с мен
и подписваш деня ми с усмивка,
всеки стих е написан за теб, 
почети ме, а аз ще притихна.