Деница (Деница Ангелова)
99 219
25.07.2017 г., 13:53 ч.

Моя прашна пътеко... 

  Поезия » Друга
3879 25 40

Докога ли по теб ще вървя,
моя прашна, трънлива пътеко…
Ти се виеш по стръмна скала,
а върхът стене нейде далеко…

Парят моите боси нозе,
вятър крие следите ми топли.
Търся птиците в сиво небе,
а върбите лицето ми чоплят.

И отварям очите си още.
Спя в хралупа на заек-номад
и завивам се в хладните нощи
със юрганче от сух листопад.

Аз закусвам акациев мед.
Те, пчелите, не жилят безсмъртни.
Затова ще съм вечно поет –
не умиращ и скитащ, безпътен…

Моят край на върха ще лежи –
някой луд ще откъсне глухарче
и с дъха си ще ме раздели
на цветчета, които ще бягат.

Коленичих, ти знаеш това.
Кръстопът не един ме разпъна.
Къпах длани в солена роса,
но в реката ти кална се върнах.

Бях каквато не бях…
Запомни ме
с неуморното мое сърце.
Имах много лица.
Нямах име.
Ала смело по тебе поех.

Моя трудна пътеко, върви,
както аз те вървя – без посока,
и дори да е трудно, иди –
заведи ме безкрайно високо…

© Деница Ангелова Всички права запазени

Произведението е включено в:
Многоцветна
Деница (Деница Ангелова) Деница
Книги
Многоцветна
10,00 лв.
  1719 
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??