Моя Сладка Отрово!
Моя Сладка Отрово...
Изплакала всяка сълза,
седя и гледам залеза.
Но в мислите ми си ти отново,
Моя Сладка Отрово.
Какво ли не направих,
но тебе не забравих.
Мисълта за теб в моята глава,
ми пронизва всички сетива.
Гласът ми те викаше, умолявайки
и глава скланяйки.
Очите ми сякаш ослепяха,
защото търсиха теб в нощта,
а не те видяха.
О, Мили,
вече нямам сили!
Но... все пак в мислите ми си ти отново,
Моя Сладка Отрово!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Попова Всички права запазени
