5.04.2007 г., 1:30

Моя Сладка Отрово!

1.4K 0 1
 

Моя Сладка Отрово...


Изплакала всяка сълза,

седя и гледам залеза.

Но в мислите ми си ти отново,

Моя Сладка Отрово.

Какво ли не направих,

но тебе не забравих.

Мисълта за теб в моята глава,

ми пронизва всички сетива.

Гласът ми те викаше, умолявайки

и глава скланяйки.

Очите ми сякаш ослепяха,

защото търсиха теб в нощта,

а не те видяха.

О, Мили,

вече нямам сили!

Но... все пак в мислите ми си ти отново,

Моя Сладка Отрово!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • До болка познато ми е това чувство. Много хубаво си го изразила в стих! Определено залужаваш 6! Поздрав и прегръдка, миличка.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...