Моя Сладка Отрово...
Изплакала всяка сълза,
седя и гледам залеза.
Но в мислите ми си ти отново,
Моя Сладка Отрово.
Какво ли не направих,
но тебе не забравих.
Мисълта за теб в моята глава,
ми пронизва всички сетива.
Гласът ми те викаше, умолявайки
и глава скланяйки.
Очите ми сякаш ослепяха,
защото търсиха теб в нощта,
а не те видяха.
О, Мили,
вече нямам сили!
Но... все пак в мислите ми си ти отново,
Моя Сладка Отрово!!!
© Цвети Попова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
