Apr 5, 2007, 1:30 AM

Моя Сладка Отрово!

  Poetry
1.4K 0 1
 

Моя Сладка Отрово...


Изплакала всяка сълза,

седя и гледам залеза.

Но в мислите ми си ти отново,

Моя Сладка Отрово.

Какво ли не направих,

но тебе не забравих.

Мисълта за теб в моята глава,

ми пронизва всички сетива.

Гласът ми те викаше, умолявайки

и глава скланяйки.

Очите ми сякаш ослепяха,

защото търсиха теб в нощта,

а не те видяха.

О, Мили,

вече нямам сили!

Но... все пак в мислите ми си ти отново,

Моя Сладка Отрово!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • До болка познато ми е това чувство. Много хубаво си го изразила в стих! Определено залужаваш 6! Поздрав и прегръдка, миличка.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...