Apr 5, 2007, 1:30 AM

Моя Сладка Отрово!

  Poetry
1.4K 0 1
 

Моя Сладка Отрово...


Изплакала всяка сълза,

седя и гледам залеза.

Но в мислите ми си ти отново,

Моя Сладка Отрово.

Какво ли не направих,

но тебе не забравих.

Мисълта за теб в моята глава,

ми пронизва всички сетива.

Гласът ми те викаше, умолявайки

и глава скланяйки.

Очите ми сякаш ослепяха,

защото търсиха теб в нощта,

а не те видяха.

О, Мили,

вече нямам сили!

Но... все пак в мислите ми си ти отново,

Моя Сладка Отрово!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • До болка познато ми е това чувство. Много хубаво си го изразила в стих! Определено залужаваш 6! Поздрав и прегръдка, миличка.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...