the_queen_of_the_tears (Цвети Попова)
7

5 апр. 2007 г., 01:30

Моя Сладка Отрово!

Поэзия

1.4K 0 1

Моя Сладка Отрово...

Изплакала всяка сълза,

седя и гледам залеза.

Но в мислите ми си ти отново,

Моя Сладка Отрово.

Какво ли не направих,

но тебе не забравих.

Мисълта за теб в моята глава,

ми пронизва всички сетива.

Гласът ми те викаше, умолявайки

и глава скланяйки.

Очите ми сякаш ослепяха,

защото търсиха теб в нощта,

а не те видяха.

О, Мили,

вече нямам сили!

Но... все пак в мислите ми си ти отново,

Моя Сладка Отрово!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

BloodyKisses (Луна Пълнолунова)

До болка познато ми е това чувство. Много хубаво си го изразила в стих! Определено залужаваш 6! Поздрав и прегръдка, миличка.

2008-03-04T00:37:46+02:00

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0