5 abr 2007, 1:30

Моя Сладка Отрово!

  Poesía
1.4K 0 1
 

Моя Сладка Отрово...


Изплакала всяка сълза,

седя и гледам залеза.

Но в мислите ми си ти отново,

Моя Сладка Отрово.

Какво ли не направих,

но тебе не забравих.

Мисълта за теб в моята глава,

ми пронизва всички сетива.

Гласът ми те викаше, умолявайки

и глава скланяйки.

Очите ми сякаш ослепяха,

защото търсиха теб в нощта,

а не те видяха.

О, Мили,

вече нямам сили!

Но... все пак в мислите ми си ти отново,

Моя Сладка Отрово!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • До болка познато ми е това чувство. Много хубаво си го изразила в стих! Определено залужаваш 6! Поздрав и прегръдка, миличка.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...