моя в редовете
Толкова си красива понякога,
особено вечер на тъмно.
Очите ти ме побъркват всякога,
в тях няма нищо мътно.
Обичам вкуса на устните ти.
Обичам мириса на косата ти.
Кожата ти е толкова мека,
като капка роса лека.
Когато те гушна, се разтапям,
сякаш в топла вана се потапям.
Когато ме хванеш за ръката, омеквам
и пред тебе на колене аз приклеквам.
Моя си ти, но само в редовете,
гледаш ме влюбено само там.
Впиваш устни в мойте жадно и диво,
всичко в тези редове е толкова красиво.
Копнежът на сърцето ми е безкраен,
а пламъкът на свещта - толкова нетраен,
въздействието на думите нежни пленява,
а сърцето ми да те превъзмогне все не успява.
Докога ли пламъкът на моята надежда ще ни сплотява?!?
Моя ще си в редовете и на никой друг,
аз ще те обичам единствено и само тук.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сириус Блек Всички права запазени
усмихна ме - поздрав! 
