Пътечка малка от стъпки,
в които потъваш за миг.
А после отново с усмивки,
се тътриш и бориш с вик.
Навън е зимна картинка.
Градът е скрит от белота,
под пухена снежна покривка,
е толкова различен сега.
Коте главица показва,
чува се страхливото - мяу
и бавно на зад се скрива,
но пак боязливо наднича.
А Шаро наперено скача
в снежната преспа отпред,
бързо заравя главица в снега,
а снежинки подскачат навред.
Днес моят град е различен,
огласян от детския смях,
от спомени мили озарен,
с надежда за обич окрилен.
© Елена Всички права запазени