Моя зимен ден

Пътечка малка от стъпки,

в които потъваш за миг.

А  после отново с усмивки,

се тътриш и бориш с вик.

Навън е зимна картинка.

Градът е скрит от белота,

под пухена снежна покривка,

е толкова различен сега.

Коте главица показва,

чува се страхливото - мяу

и бавно на зад се скрива,

но пак боязливо наднича.

А Шаро наперено скача

в снежната преспа отпред,

бързо заравя главица в снега,

а снежинки подскачат навред.

Днес моят град е различен,

огласян от детския смях,

от спомени мили озарен,

с надежда за обич окрилен.