29.11.2011 г., 19:08

Моят ангел

871 0 6

Когато погледна нагоре към звездите

и една по-силно над мене заблести,

тогава аз ще разбера, че сбъдват се мечтите,

че станал си ангел вече ти.

 

 Ще спрат сигурно сълзите мои,

бликащи от мъка в нощта,

че този, който ангел стана,

на земята беше ми баща.

 

И зная аз, че нощ и ден

ме гледаш горе от небето

и като ангел че кръжиш край мен,

ще знам, ангелът си пази детето.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Левков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря ви и на двете...знам,че ако пиша хем ще ми олекне,хем така се чувствам себе си и това ме прави щастлив..малко хора обръщат внимание и отценяват това което правя,вие сте от тях за което ви благодаря
  • Тежко е!И аз загубих родител и зная как се чувстваш!
    Пиши, момче, изливай си душата и ще ти олекне(от опит ти казвам)
  • Ще помълча....
    Поздравявам те за стиха!
  • Да наистина е така.. вярно аз съм доста пораснал,но въпреки това ми е доста тежко и смея да кажа,че затова няма роля на колко години си.. Поздрави и на вас и благодаря,това ме мотивира да пиша още и още
  • Наистина е тежко и аз загубих своя когато бях на 13.
    Но трябва да вярваме ,че някъде отгоре ни гледат и се възхищават на нашите добри дела и са горди,че са възпитали по този начин децата си.
    Стихът ти е страхотен,много красив и чувствен!Браво!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...