Моят Бог
МОЯТ БОГ
Простете, не разбирам оня бог,
със своите страдания изкупил
греховете всички на човеците.
Дори на неродените.
Изкупил (казват)
греховете на създалите
Майданек,
Треблинка,
и Освиенцим,
Ку-клус-клан,
и атомното бебе.
Не разбирам как, защо,
изкупени са греховете
на “Светата” инквизиция
за лова на вещици,
за изгорените,
разчекнати,
разпънати
и удушени
във зловещите подземия.
От садисти, замаскирани с расА.
Не разбирам смисъла
на изпепелените земи
от рицарите с кръст на броните.
Не разбирам заколението
на безбройни жертви в неговото име.
Чия вина изкупвали са те с невинната си смърт?
Как, защо изкупени са греховете на убийците?
Не разбирам този бог,
всезнаещ и всеможещ,
на когото трябва да се моля,
когато той остава безучастен
пред молитвата на майката,
с умиращо дете във скута си.
Не разбирам този бог,
отгоре който гледа
безстрастно и безмълвно
убийците, крадците
и мъртвите от глад деца.
Не разбирам този всепрощаващ бог,
във църквата, продаващ индулгенции.
Измислен бог.
Удобен бог...
Вярвам в оня,
който казва:
“Вярвай в себе си,
защото носиш моя дух в душата си.
И там е храмът ми.”
Той не ми говори с езика на отците,
облечени във златни патрахили.
А с живота на Джордано Бруно,
Галилей,
Коперник,
Жана Д’Арк
и богомилите.
Те казват ми,
че пътят към върха
върви през истина.
Макар и не спокоен,
а трънлив като венеца Му.
И вървя по него.
Този Бог не ми прощава нищо.
Аз сама си плащам и изкупвам грешките.
С моя кръв по челото.
Но макар и кърваво,
не го навеждам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даша Всички права запазени
