16.04.2018 г., 17:02

Моят Бог

2.3K 13 22

Не зная какво си, нито къде си.

Дали си във въздуха, или пък не.

Но зная, че винаги с мен си.

Че ме държиш с изпънати колене.

Не ми се налага да се озъртам.

Не ми се налага заради теб да превъртам.

Спокойна съм поне за едно:

Ти си опора за всяко едно същество!

И когато от душата кръв закапе...

И когато някой подло ме захапе,

аз знам къде си. Ти си моят щит.

Злоба не тая. Не съм човек прикрит.

Спокойна съм, че ти ме пазиш.

Ти! Моят Бог! Справедлив и строг!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Огромно благодаря! Върнала си се доста назад в публикациите ми. Благодаря!
  • Поздравления и за правилния избор и за добре написаното произведение!
  • Лиа, Лиа, Лиа! Ранобудно момиче! Благодаря ти! От сърце! Да се лишиш от почивка, за да прочетеш нещо мое!
  • Вярата ... и вярата и вярата си остава най- истинската сила в човека,подхранваща надеждата. Хареса ми, Марго!
  • Благодаря, Иван!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...