16.04.2018 г., 17:02

Моят Бог

2.3K 13 22

Не зная какво си, нито къде си.

Дали си във въздуха, или пък не.

Но зная, че винаги с мен си.

Че ме държиш с изпънати колене.

Не ми се налага да се озъртам.

Не ми се налага заради теб да превъртам.

Спокойна съм поне за едно:

Ти си опора за всяко едно същество!

И когато от душата кръв закапе...

И когато някой подло ме захапе,

аз знам къде си. Ти си моят щит.

Злоба не тая. Не съм човек прикрит.

Спокойна съм, че ти ме пазиш.

Ти! Моят Бог! Справедлив и строг!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Огромно благодаря! Върнала си се доста назад в публикациите ми. Благодаря!
  • Поздравления и за правилния избор и за добре написаното произведение!
  • Лиа, Лиа, Лиа! Ранобудно момиче! Благодаря ти! От сърце! Да се лишиш от почивка, за да прочетеш нещо мое!
  • Вярата ... и вярата и вярата си остава най- истинската сила в човека,подхранваща надеждата. Хареса ми, Марго!
  • Благодаря, Иван!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....