Не зная какво си, нито къде си.
Дали си във въздуха, или пък не.
Но зная, че винаги с мен си.
Че ме държиш с изпънати колене.
Не ми се налага да се озъртам.
Не ми се налага заради теб да превъртам.
Спокойна съм поне за едно:
Ти си опора за всяко едно същество!
И когато от душата кръв закапе...
И когато някой подло ме захапе,
аз знам къде си. Ти си моят щит.
Злоба не тая. Не съм човек прикрит.
Спокойна съм, че ти ме пазиш.
Ти! Моят Бог! Справедлив и строг!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени