16.04.2018 г., 17:02 ч.

Моят Бог 

  Поезия
1892 13 22

Не зная какво си, нито къде си.

Дали си във въздуха, или пък не.

Но зная, че винаги с мен си.

Че ме държиш с изпънати колене.

Не ми се налага да се озъртам.

Не ми се налага заради теб да превъртам.

Спокойна съм поне за едно:

Ти си опора за всяко едно същество!

И когато от душата кръв закапе...

И когато някой подло ме захапе,

аз знам къде си. Ти си моят щит.

Злоба не тая. Не съм човек прикрит.

Спокойна съм, че ти ме пазиш.

Ти! Моят Бог! Справедлив и строг!

 

 

 

 

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??