14.02.2010 г., 15:31

Моят Богородичен покров

727 0 10

Вяра имам...

Надежда чувствам...

Любов си вкусвам...

Нещо не достига

Вяра губя понякога

Надежда има ли...

Чудя се някаква

Любов - за нея 

Боря се всякога

Нека ме застига

Свещица паля

Вярата си храня

Надежда - как я чакам

Пред Любовта падам

На колене...

Търся...

Несъществуващото време

Знам ангел в мен не дреме

Прошката в мен я нося

Добро изгаря ме 

И пак го прося

Надежда Вяра и Любов

Моят Богородичен покров

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...