26.11.2019 г., 16:49

Моят брат

1.3K 1 0

 

Аз загубих моя малък брат.

Студената земя го прегърна 

и той потъна в нея...

Няма го вече тук, на този свят...

Само в съня ми веднъж се завърна,,,,

 

Той дълго

все воюваше с мен, 

а аз не го разбирах...

Обиждах се, ранявах се, 

студено...

Затворена в проблемите

на своя тъжен свят,

не го разбирах

и го отминавах...

 

Но.

аз обичах моя малък брат! - 

когато препускаше през живота

на своите бели въздушни коне,,

когато посрещаше Слънцето

с чистата детска усмивка,

когато с готовност раздаваше

доброто си 

неразбрано сърце...

 

Не порасна

моя малък брат...

Едно дете 

си остана докрая...

Прие го жадната Земя

и няма да го видя вече, зная...

 

Така е тъжно

и така боли

защото го обичах,

обичах това искрящо

негово сърце,

детинските му

надежди и копнежи,

наивната му детска усмивка,

безпомощното шляпане

в дълбините на живота

и силния му дух

да продължи...

 

Не порасна

моя малък брат...

За това, може би,

най-много боли ме...

Нито Слънце

живота му огря,

нито птичка

там песен запя -

погълна го

разрушеният ни живот

и уби го сам...

шляпане 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Diana Milanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...