Аз загубих моя малък брат.
Студената земя го прегърна
и той потъна в нея...
Няма го вече тук, на този свят...
Само в съня ми веднъж се завърна,,,,
Той дълго
все воюваше с мен,
а аз не го разбирах...
Обиждах се, ранявах се,
студено...
Затворена в проблемите
на своя тъжен свят,
не го разбирах
и го отминавах...
Но.
аз обичах моя малък брат! -
когато препускаше през живота
на своите бели въздушни коне,,
когато посрещаше Слънцето
с чистата детска усмивка,
когато с готовност раздаваше
доброто си
неразбрано сърце...
Не порасна
моя малък брат...
Едно дете
си остана докрая...
Прие го жадната Земя
и няма да го видя вече, зная...
Така е тъжно
и така боли
защото го обичах,
обичах това искрящо
негово сърце,
детинските му
надежди и копнежи,
наивната му детска усмивка,
безпомощното шляпане
в дълбините на живота
и силния му дух
да продължи...
Не порасна
моя малък брат...
За това, може би,
най-много боли ме...
Нито Слънце
живота му огря,
нито птичка
там песен запя -
погълна го
разрушеният ни живот
и уби го сам...
шляпане
© Diana Milanova Всички права запазени