23.09.2009 г., 15:17

Моят бряг

835 0 11

Моят  бряг

 

Тази нощ,

буря пак е имало!

На  моят  бряг,

живота,

изхвърлил е боклука!

Всяко късче

носи в него  минало,

от мили тук влетяло

да ме спаси от скука!

По  брегът  ми

стъпки има.

Нещо  живо

едва  се е спасило.

По следите

ще  го открия  скритото

и после  чак ще се напия!

Слънцето,

ще закича  с водораслите.

Ще  помилвам всяка  дюна.

После  бавно

ще приседна в храстите

и ще крещя,

за да се чуе  и  мойта дума.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...