Моят бряг
Тази нощ,
буря пак е имало!
На моят бряг,
живота,
изхвърлил е боклука!
Всяко късче
носи в него минало,
от мили тук влетяло
да ме спаси от скука!
По брегът ми
стъпки има.
Нещо живо
едва се е спасило.
По следите
ще го открия скритото
и после чак ще се напия!
Слънцето,
ще закича с водораслите.
Ще помилвам всяка дюна.
После бавно
ще приседна в храстите
и ще крещя,
за да се чуе и мойта дума.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
