В мартенското утро ме буди Моят ден.
Може да е всякакъв, не обикновен.
Сутринта е хладна, още предпазлива,
само след минута става приказлива.
Слънцето надига се някъде след девет,
трудно се събужда, ходи като шемет.
Мислено се моли всеки друг да спи,
че са твърде остри още топлите лъчи.
Ето го в усмивка, с лъскав тоалет,
пръска обаяние в женствен силует.
Смята да остане чак до вечерта...
някой друго смята, явно при това! ...