Моят ден
В мартенското утро ме буди Моят ден.
Може да е всякакъв, не обикновен.
Сутринта е хладна, още предпазлива,
само след минута става приказлива.
Слънцето надига се някъде след девет,
трудно се събужда, ходи като шемет.
Мислено се моли всеки друг да спи,
че са твърде остри още топлите лъчи.
Ето го в усмивка, с лъскав тоалет,
пръска обаяние в женствен силует.
Смята да остане чак до вечерта...
някой друго смята, явно при това!
Вятър се намесва - няма изненади.
Бръкна във джобове, облаци извади.
Никак не е страшно, малко се нагрочи,
но и дъжд дано да не реши да скочи.
Слънцето припече, битката настана!
Вятър в съпротива облаците хвана.
Биха се до пладне, ама че конфликт!
(Не че е различен моят собствен лик)
Вечерта притихва в синкава премяна,
по звезди далечни тихо замечтана.
Не, не ме учудва, няма днес Луна.
Тази нощ е скрита в тяло на жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люсил Всички права запазени
Благодаря, Борис! 
