Gentleman (Теодор Петров)
8 51
14.09.2008 г., 17:57 ч.

Моят ден 

  Поезия » Философска
770 0 5

 

Моят ден

 

 

С невидими криле лети денят

и се задъхва в надпревара.

Смирено аз го следвам в своя път,

с надежда, с неизменна вяра.

 

 

И бърза моят ден, но - за къде

криле размахва неуморно,

щом нищо не е в сила да го спре,

а аз го следвам тъй покорно?

 

 

Почакай, ден! Почакай! Не успях

след себе си да се озърна...

Как рано истината аз узнах -

не мога да те спра, ни върна.

 

 

В летеж неспирен чезне моят ден

и пред очите ми догаря.

Намръщил се - безмълвен и смутен,

небрежно страница притваря.

 

 

 

© Теодор Петров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??