Gentleman (Теодор Петров)
8 51
14 сент. 2008 г., 17:57

Моят ден 

  Поэзия » Философская
784 0 5

 

Моят ден

 

 

С невидими криле лети денят

и се задъхва в надпревара.

Смирено аз го следвам в своя път,

с надежда, с неизменна вяра.

 

 

И бърза моят ден, но - за къде

криле размахва неуморно,

щом нищо не е в сила да го спре,

а аз го следвам тъй покорно?

 

 

Почакай, ден! Почакай! Не успях

след себе си да се озърна...

Как рано истината аз узнах -

не мога да те спра, ни върна.

 

 

В летеж неспирен чезне моят ден

и пред очите ми догаря.

Намръщил се - безмълвен и смутен,

небрежно страница притваря.

 

 

 

© Теодор Петров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??