Моят ден
Моят ден
С невидими криле лети денят
и се задъхва в надпревара.
Смирено аз го следвам в своя път,
с надежда, с неизменна вяра.
И бърза моят ден, но - за къде
криле размахва неуморно,
щом нищо не е в сила да го спре,
а аз го следвам тъй покорно?
Почакай, ден! Почакай! Не успях
след себе си да се озърна...
Как рано истината аз узнах -
не мога да те спра, ни върна.
В летеж неспирен чезне моят ден
и пред очите ми догаря.
Намръщил се - безмълвен и смутен,
небрежно страница притваря.
© Теодор Петров All rights reserved.
Поздрави.
