ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
19.08.2011 г., 9:46 ч.

Моят дом 

  Поезия » Философска
801 0 9

/по Касуми/
Моят дом си е мойта тъмница.
За закуска излапах... Времето.
Нямам по стените портрети - звездици,
в черни рамки на Откровеното...

Вместо лампа, свети Луната,
а таванът е като Космоса - бял...
Все бучи ли, бучи във главата -
да хванеш звезда, да си успял...

Не съм тъжен. Не непременно.
Май богат съм с мечтите си ветрени.
Просто шетам из мойта Вселена
от дванайсет квадратни метра...

Аз съм далече от болни амбиции...
Аз съм доволен от Малкото!
Влюбен да бъда, е вече традиция...
Да се разделям - е Жалното...

Не се страхувам да имам другари
и заедно да споделяме Прозата...
Не се страхувам да прескачам дувари
и да туря до главата ù рози...

Днес не чаткахме карти в беседката...
Със ракия погребахме Тленното...
На разсъмване мойта съседка,
влюбена, сряза си вените...

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??