Моят дом
/по Касуми/
Моят дом си е мойта тъмница.
За закуска излапах... Времето.
Нямам по стените портрети - звездици,
в черни рамки на Откровеното...
Вместо лампа, свети Луната,
а таванът е като Космоса - бял...
Все бучи ли, бучи във главата -
да хванеш звезда, да си успял...
Не съм тъжен. Не непременно.
Май богат съм с мечтите си ветрени.
Просто шетам из мойта Вселена
от дванайсет квадратни метра...
Аз съм далече от болни амбиции...
Аз съм доволен от Малкото!
Влюбен да бъда, е вече традиция...
Да се разделям - е Жалното...
Не се страхувам да имам другари
и заедно да споделяме Прозата...
Не се страхувам да прескачам дувари
и да туря до главата ù рози...
Днес не чаткахме карти в беседката...
Със ракия погребахме Тленното...
На разсъмване мойта съседка,
влюбена, сряза си вените...
© Красимир Дяков All rights reserved.
