4.11.2021 г., 13:16

Моят Дом

691 0 2


Моят дом

 

Моят дом е ръждива, клетка студена
в която съм затворен да живея сам,
по-рождение нося душа наранена
и парчета спомени, от живот умрял.

 

Моят дом е тъмница, влажна и студена
от която аз съм измръзнал и ослепял,
тук живея с тъга предопределена
и нищо добро и светло не съм видял.

 

Моят дом е клетка ръждива и тъмна, 
намираща се в безкрайна пустота
и аз с душата своя, бродя мъчна
по-подгизналите ъгли от самота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...