Нашето познанство започна така:

в зимна, мразовита вечер една
ти появи се пред нашата врата,
търсейки малко нежност и топлота.

Беше слабичко, измръзнало бебе,
и гальовно взех те в ръце,
теб, с твоята тигрова шарка
и с пълното ти с любов сърчице.

Мъркаше сладко и месеше с лапички,
осъзнала, че вече не беше сираче.
А аз, щом те гушнах, разбрах:
щастието само намира човека!

Тогава бях само дванадесетгодишна,
а днес на толкова си ти, но все тъй прекрасна.
Да, понякога си леко досадна,
но въпреки това, за мен си оставаш уникална.

Всеки стопанин обича така,
но дали е обичан ще се запита сега?
Дали аз съм на тебе стопанка,
щом ти се грижиш за мойта душа?

Но имат ли значение тези въпроси,
щом в сърцето си всеки от нас другия носи!?

Автор: Кристина Бонева - Евтимова
Редактор: Ива Настфогел