19.09.2023 г., 14:19 ч.

Моят глас е песен на щурче 

  Поезия » Философска, Друга
330 4 8

От мислители без мисли ми е писнало,
от философи също, без послания,
и от бъдеще без минало,
и от гаврите на силните със слабия.

Все неща от това ежедневие,
със което всеки миг делим.
Белезите на едно съвремие
на реалности от дим и грим.

И какво, че вия към луната?
Моят глас е песен на щурче
замръзнало във свят на тишината,
с безсилие във нямото гласче.

То дори и себе си не чува,
но не спира, може би, напук,
в песента си, няма, да тъгува,
че можеше светът ни... да е друг...

18.09.2023.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много са щурчетата, Лили, в мнозинството от хората, просто лошото е по-гръмогласно и медиите са му фенове, изглежда...
    Благодаря за прекрасните думи 💐
  • Ох, боли този ти стих, Георги! За жалост такива са нещата…Съгласна съм със Скити! Така сме си устроени, че можем да оценим доброто, само когато познаваме и злото. Въпреки всичкото това зло обаче, доброто все още съществува. А това което ни скрепява в трудни моменти са семейството и приятелите. И твоето щурче, което ни извисява със песента си.
  • Благодаря сърдечно, Скити.
  • Аз също винаги съм била оптимист, така, че нека гласчето на твоето щурче, продължава да извива песента си! Доброто го има!
    Поздрав, Георги за чудесното стихче!
  • Така е, Ничка.
    Мерси.
  • Много хубав стих, Гош!
    Може светът да е друг, но трябва зримост!
  • Аз се надявам, че и ние ще хванем от по-доброто, Люси, ми, оптимист съм си...
    Благодаря ти за чудесното включване.
  • Много хубав, тъжен стих за света около нас. Дано децата ни видят по- добро!
Предложения
: ??:??