Моят глас е песен на щурче
От мислители без мисли ми е писнало,
от философи също, без послания,
и от бъдеще без минало,
и от гаврите на силните със слабия.
Все неща от това ежедневие,
със което всеки миг делим.
Белезите на едно съвремие
на реалности от дим и грим.
И какво, че вия към луната?
Моят глас е песен на щурче
замръзнало във свят на тишината,
с безсилие във нямото гласче.
То дори и себе си не чува,
но не спира, може би, напук,
в песента си, няма, да тъгува,
че можеше светът ни... да е друг...
18.09.2023.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
