1.08.2008 г., 12:18  

Моят град

1.5K 0 19

На Родопите във люлката зелена,

от векове насам винарски  край,

ти от цялата  вселена

си един прекрасен, малък рай.

 

В прелестна прегръдка  притаена,

в обятия на планина  царица,

пъстро ти си подредена,

моя  китна  Перущица.

 

И през лято, и през зима

във всяка къща бъчва, две,

руйно вино тука има

и кебапче  за  мезе.

 

А историята помни славни,

героични, страшни боеве,

даже Вазов те прослави

във прекрасните си стихове.

 

Дето Кочо Чистименски не предаде

пред тирана свойта чест и кръв,

за отечеството жертва даде

свидна рожба и невеста - пръв.

 

Много знайни и незнайни войни

не пожалиха живот и дом

за народна свобода  достойни 

втурнаха се в див прелом.

 

Горд, достоен да те има,

мой прекрасен, роден град,

благословен със руйното сивино 

и със история богат.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Миличка, дружке, колко е приятно да прочета това стихотворение. Хиляди спомени възникнаха в съзнанието ми.Много е ярко описанието стиховете са свежи и заразителни, като емоция. Благодаря ти за това, че си спомняш и за мен!
  • Перущица ми е един от най-любимите градове, а стиха ти е подобаващо прекрасен!
  • Прекрасно посвещение! А когато за първи път четох стиха на Вазов, плаках много след това! Поздрави!
  • Красиво посвещение!Комплименти за будния дух и гражданската позиция.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...