1.08.2008 г., 12:18  

Моят град

1.5K 0 19

На Родопите във люлката зелена,

от векове насам винарски  край,

ти от цялата  вселена

си един прекрасен, малък рай.

 

В прелестна прегръдка  притаена,

в обятия на планина  царица,

пъстро ти си подредена,

моя  китна  Перущица.

 

И през лято, и през зима

във всяка къща бъчва, две,

руйно вино тука има

и кебапче  за  мезе.

 

А историята помни славни,

героични, страшни боеве,

даже Вазов те прослави

във прекрасните си стихове.

 

Дето Кочо Чистименски не предаде

пред тирана свойта чест и кръв,

за отечеството жертва даде

свидна рожба и невеста - пръв.

 

Много знайни и незнайни войни

не пожалиха живот и дом

за народна свобода  достойни 

втурнаха се в див прелом.

 

Горд, достоен да те има,

мой прекрасен, роден град,

благословен със руйното сивино 

и със история богат.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Миличка, дружке, колко е приятно да прочета това стихотворение. Хиляди спомени възникнаха в съзнанието ми.Много е ярко описанието стиховете са свежи и заразителни, като емоция. Благодаря ти за това, че си спомняш и за мен!
  • Перущица ми е един от най-любимите градове, а стиха ти е подобаващо прекрасен!
  • Прекрасно посвещение! А когато за първи път четох стиха на Вазов, плаках много след това! Поздрави!
  • Красиво посвещение!Комплименти за будния дух и гражданската позиция.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...