Aug 1, 2008, 12:18 PM  

Моят град

  Poetry » Other
1.5K 0 19

На Родопите във люлката зелена,

от векове насам винарски  край,

ти от цялата  вселена

си един прекрасен, малък рай.

 

В прелестна прегръдка  притаена,

в обятия на планина  царица,

пъстро ти си подредена,

моя  китна  Перущица.

 

И през лято, и през зима

във всяка къща бъчва, две,

руйно вино тука има

и кебапче  за  мезе.

 

А историята помни славни,

героични, страшни боеве,

даже Вазов те прослави

във прекрасните си стихове.

 

Дето Кочо Чистименски не предаде

пред тирана свойта чест и кръв,

за отечеството жертва даде

свидна рожба и невеста - пръв.

 

Много знайни и незнайни войни

не пожалиха живот и дом

за народна свобода  достойни 

втурнаха се в див прелом.

 

Горд, достоен да те има,

мой прекрасен, роден град,

благословен със руйното сивино 

и със история богат.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Миличка, дружке, колко е приятно да прочета това стихотворение. Хиляди спомени възникнаха в съзнанието ми.Много е ярко описанието стиховете са свежи и заразителни, като емоция. Благодаря ти за това, че си спомняш и за мен!
  • Перущица ми е един от най-любимите градове, а стиха ти е подобаващо прекрасен!
  • Прекрасно посвещение! А когато за първи път четох стиха на Вазов, плаках много след това! Поздрави!
  • Красиво посвещение!Комплименти за будния дух и гражданската позиция.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....