На Плевен, с любов

Полунощният мой град

тих и тайнствен лежи,

разпрострял под нозете ми

свойто каменно тяло.

И замислен площад

самотно тъжи,

разпознал грехвете ми,

опростил ги изцяло.

С полунощния звън

откънтяват у мен

сто въпроса и буйни,

несресани мисли.

Спи градът своя сън

и далчен рефрен

като дъжд топлоструен

във сърцето ми плисва.

И прегръщам с любов

моя мил, тъмен град.

И шептя вдъхновено

признание в мрака.

Много стар, вечно нов,

като роден мой брат

той – частица от мен - 

полунощно  ме чака.