Моят град
На Плевен, с любов
Полунощният мой град
тих и тайнствен лежи,
разпрострял под нозете ми
свойто каменно тяло.
И замислен площад
самотно тъжи,
разпознал грехвете ми,
опростил ги изцяло.
С полунощния звън
откънтяват у мен
сто въпроса и буйни,
несресани мисли.
Спи градът своя сън
и далчен рефрен
като дъжд топлоструен
във сърцето ми плисва.
И прегръщам с любов
моя мил, тъмен град.
И шептя вдъхновено
признание в мрака.
Много стар, вечно нов,
като роден мой брат
той – частица от мен -
полунощно ме чака.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
