Моят избор
От многото любови не боли,
но стига ми една-единствена.
Не искам да се давя във сълзи
и да доказвам в проза истини.
Не искам раздвоена да заспя
от мисли некрасиви. Изморих се.
Правдив е пътят, който днес редя,
прелитайки над урвите скалисти.
Духът копнее мир и свобода,
баланса търси... непресторено.
Нали в предначертаната съдба
изборът за всичко е виновен.
Избирам да съм влюбена в света,
да мога да летя избирам,
та всяка дребна злъч и суета
в очите ми лъчисти да умират.
Да си остана истинска жена,
от пламък нестинарски запленена.
Да тичам босонога във жарта,
от грижи и товари несломена.
Да мога да прегърщам любовта
във нощите, с душата усмирена.
Да казвам тихичко "благодаря",
на ориста - за мене отредена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
