Nov 20, 2011, 7:23 PM

Моят избор 

  Poetry » Phylosophy
1165 1 31

От многото любови не боли,
но стига ми една-единствена.
Не искам да се давя във сълзи
и да доказвам в проза истини.

Не искам раздвоена да заспя
от мисли некрасиви. Изморих се.
Правдив  е пътят, който днес редя,
прелитайки над урвите скалисти.

Духът копнее мир и свобода,
баланса търси... непресторено.
Нали в предначертаната  съдба
изборът за всичко е виновен.

Избирам да съм влюбена в света,
да мога да летя избирам,
та всяка дребна злъч и суета
в очите ми лъчисти да умират.

Да си остана истинска жена,
от пламък нестинарски запленена.
Да тичам босонога във жарта,
от грижи и товари несломена.

Да мога да прегърщам любовта
във нощите, с душата усмирена.
Да казвам тихичко "благодаря",
на ориста - за мене отредена.



© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??