20.07.2020 г., 9:04 ч.

Моят женски свят 

  Поезия » Любовна
613 1 2

Ела при мен! Нощта сълза пролива,

забрадка пада, тъмното тлеи.

Обичам те с очи на самодива,

не шепнат устни, няма и лъжи.

Покрий гръдта ми - палеща палитра,

на свян и похот, мирис нежнобял,

горят и устните - червена роза,

ела при мен, дори и неразбрал...

Дали е грях или среднощно тайнство,

дали горча или пелин стипчи?

Гали ме, имам само тяло,

да вземеш и сърцето – забрави!

Ела при мен! Душата ми се лута -

не в тъмното. И без луни...

Сплети косата ми, венец присъден,

ухая на поличба призори.

В ръцете ми, прилежно моделиран,

събуждаш се щастлив и непознат.

Обичал си по морски – светлосиньо.

при мен си сбъднат, пълен кръговрат.

Почти нега и мъничко коприна,

завивам те във моя женски свят.

Обичай ме, обичай ме за трима,

и слушай - устните ми как кипят!

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??