Моят женски свят
Ела при мен! Нощта сълза пролива,
забрадка пада, тъмното тлеи.
Обичам те с очи на самодива,
не шепнат устни, няма и лъжи.
Покрий гръдта ми - палеща палитра,
на свян и похот, мирис нежнобял,
горят и устните - червена роза,
ела при мен, дори и неразбрал...
Дали е грях или среднощно тайнство,
дали горча или пелин стипчи?
Гали ме, имам само тяло,
да вземеш и сърцето – забрави!
Ела при мен! Душата ми се лута -
не в тъмното. И без луни...
Сплети косата ми, венец присъден,
ухая на поличба призори.
В ръцете ми, прилежно моделиран,
събуждаш се щастлив и непознат.
Обичал си по морски – светлосиньо.
при мен си сбъднат, пълен кръговрат.
Почти нега и мъничко коприна,
завивам те във моя женски свят.
Обичай ме, обичай ме за трима,
и слушай - устните ми как кипят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
Благодаря ти!
