Моят живот
Изгубих те в керваните на стенещи каруци,
в цигарения дим на безпределно угнетените,
в дъха на вечери смутени от обръча на гъстата гора...
във тичането на движението.
Зад мен е белият саван
на планината, от която съм заченат.
Пред мене -
малък като стъпка океан,
където се изгубва свечереното.
... Въпросът ти мълчи!
Мълчи и моят отговор.
Навън случайността е предизвикала
завършека на новото.
Очакваш...
Но останалото няма власт.
Да побеждаваш - не е край.
Безсмислено е да трепериш. -
Студът отнема
логиката на финала.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
