В едно легло лежа.
С очи леко мижа.
А до мен стои копнежа.
Тихо се обтяга.
Но този път не за мъжа.
От толкова време го чака.
Не, не мъжа.
Всъщност и неговият тръпне, очаква.
Опитах се да го сложа
да легне, ала под моята кожа
на леглото безкрайна локва.
Бори се той с буря нестихваща. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация