Моят път си ти
Пореден ден потънала във твоето очакване,
заравям поглед в сенките на есента.
Слуха насочила към тромав звук от старо радио,
долавям с колко мъка е изпята песента.
Гласът звучи ми толкова познато, като моя,
и разбира се шаблонно олицетворява любовта.
А какво се случи с мойто шеметно обичане
и защо се спрях на точно твоята врата?!
По дяволите... още вярвам, че ще се получи.
Това не беше от разделите със тъжен край.
Не е завинаги, като при другите раздели...
Обеща ми да се върнеш, пак ми обещай!
Дори и аз да искам, сърцето ще откаже
на нови хоризонти с други да се наслади,
да подарява нежност, трепети на непознати,
щом още търси твоите следи...
А там отсреща чака с мен вратата,
търпелива, с тихо и безизразно лице...
затворила на толкова мъже сърцата,
някога за да посрещне твоето сърце.
И въпреки че смятам за наивност
да вярвам, че заради теб светът блести,
не искам никого по пътя си да срещам,
защото знам, че моят път си ти...
24.11.2011г.
Галина Климович
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Климович Всички права запазени
