Моят път си ти
Пореден ден потънала във твоето очакване,
заравям поглед в сенките на есента.
Слуха насочила към тромав звук от старо радио,
долавям с колко мъка е изпята песента.
Гласът звучи ми толкова познато, като моя,
и разбира се шаблонно олицетворява любовта.
А какво се случи с мойто шеметно обичане
и защо се спрях на точно твоята врата?!
По дяволите... още вярвам, че ще се получи.
Това не беше от разделите със тъжен край.
Не е завинаги, като при другите раздели...
Обеща ми да се върнеш, пак ми обещай!
Дори и аз да искам, сърцето ще откаже
на нови хоризонти с други да се наслади,
да подарява нежност, трепети на непознати,
щом още търси твоите следи...
А там отсреща чака с мен вратата,
търпелива, с тихо и безизразно лице...
затворила на толкова мъже сърцата,
някога за да посрещне твоето сърце.
И въпреки че смятам за наивност
да вярвам, че заради теб светът блести,
не искам никого по пътя си да срещам,
защото знам, че моят път си ти...
24.11.2011г.
Галина Климович
© Галина Климович All rights reserved.
