Моят Рим
Моят Рим
Когато залезът
флиртува със нощта,
разголвайки до звездност
небосвода,
две сенки ще докоснат
тишината.
И щуро вятъра ще гонят.
А стъпките им
калдъръмени
ще бъдат тихи.
Легендите прастари
да не будят.
Ще шепнат устните.
Ръцете с тънки щрихи
ще ваят ласките си
влюбени.
Градът вековен
в Рим ще се превърне,
целунеш ли безмълвно
голото ми рамо...
Марица в Тибър лунно
ще възкръсне,
повториш ли,
повториш ли Ti amo...
08.07.2008 г.
Sara perche ti amo...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Шутева Всички права запазени
