Моят романс (не-стих. просто думи за един идол. за МОЯТ идол.)
Да се взреш в тези две сивкаво-сини очи.
Да видиш как треперят от емоция ръцете му.
И през екрана на компютъра си да усетиш жегата,
kоято чувства той, облечен в черния костюм.
И да гледаш всяка ситна капка пот, избила по челото му.
Да чуваш всичките трептения в гласа му,
извиващ се, треперещ, съвсем не-идеален,
Но ангелски. И пеещ, заедно с музиката.
Той не пее, за да се издигне и да покрие звука,
създаван от брат му и другите трима братя по съдба.
Неговият глас пее заедно с техните китари и барабаните.
Той е красив, да. Очите му блестят странно, сякаш е луд.
И усмивката му те кара да се съмняваш в това колко е нормален.
Но е красив. И думите му са красиви. Всяка изпята от него сричка...
Е да те накара да я чувстваш.
Не... не да я чуеш...
И не е важно красив ли е той или не.
Защото той е музикант. Той е музиката, която прави.
И тази музика не се гледа, за да е красив
и не се слуша, за да има безгрешен глас.
Тази... музика... се... чувства.
И сега, уж пиша поезия, но и те соча с пръст.
Заклеймявам те.
Щом не можеш да усетиш
Болката
Страхът
Любовта
Щастието
Емоцията, извираща от думите му
И от мелодията на
Китарите
Баса и
Барабаните...
Ти не можеш да чувстваш нищичко, приятелю.
Щом тази музика не те докосва...
Надали някога нещо друго ще успее...
Затова - чуй!
И усети! Почувствай!
Струва си да се научиш да усещаш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неда Всички права запазени
Не съм му фенка, но хубаво написано.