6.03.2006 г., 12:17

Моят свят

944 0 1
Всеки дан,когато слънцето изгрее,
аз виждам в него твоята усмивка!

Всяка вечер,когато луната се покаже,
аз виждам в нея твоите очи.

От звездите сглобявам твоето лице
и заспивам с мисълта за теб!

В съня представям си ръцете ти,
как нежно ме прегръщат в ноща.

А сутринта събуждам се с усмивка,
със спомена за твоя глас..

Поглеждам слънцето отново
и в цялата природа те откривам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...