5.05.2014 г., 17:34

Моят свят

2.9K 0 17



МОЯТ СВЯТ

В моя свят 
ти си на гости. 
Пожела и дойде. 
Остани...
Аз във него врати не залоствам. 
Или влез, 
или стой настрани. 

Ти решаваш за теб, 
аз - за мене, 
докъде да отворим врати. 
Моят свят днеска синьо-зелен е 
в хоризонта, 
на който си ти. 

И долавям, че тук си останал, 
и във ъгъла
тихо седиш. 
Но сърцето ти 
някаква рана 
още връща в предишно "преди". 

Аз ще тръгна. 
Постой...
щом ти трябва. 
Докогато решиш остани. 
Днеска в синьо-зелено ме грабва 
хоризонтът. 
А ти... 
ме стигни. 




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...